Научно наименование: (Helianthus annuus L.)
Синоними: кочан, слънчева сестра, слънчево око, слънчова любеница, слънчева майка.
Семейство Сложноцветни – Asteraceae
Кои болести лекува?
Слънчогледът действа температуропонижаващо, спазмоли-тично, апетитовъзбуждащо. Билката в течни екстракти има бактерицидно и бактериостатично действие спрямо някои бактерии. Цветните листчета и листата се употребяват при жълтеница, за стимулиране на апетит, при малария, заболявания на сърцето.
Нашата народна медицина употребява билката при висока температура, ревматизъм, като противоотрова с кобалт и стронций, болки в стомаха и червата, грип и др. Слънчогледовото масло, получено от семената, се употребява за пиене против артериосклероза и атероматоза (киста на мастната жлеза). Външно: листчетата на цвета – като запарка за поддържане цвета на руса коса; листата – за компреси при младежки пъпки и за бани при хемороиди.
Използваема част и химичен състав.
Листата, цветните листчета и семето на растението. Листата се берат в началото на цъфтежа, цветните листчета – при цъфтенето, а семената след узряването. Срок на годност на билката – 2 години.
Химичен състав. Семената съдържат 60-65% полуизсъхливо масло (в ядките).
Местонахождение. Родина на слънчогледа е Мексико, засявано растение навсякъде у нас.
Описание. Едногодишно тревисто растение с изправено, покрито с твърди четинки и изпълнено с мека сърцевина стъбло, високо до 2,5 м. Листата са големи, с дълги дръжки, сърцевидни, последователни и окосмени. Цветните кошнички са големи, разположени по върховете на стъблата, с едри, периферни, жълти езичести, безплодни цветове, а останалите са тръбести, хермафродитни, жълто-кафяви. Медоносно растение.