Хрян – лечебно действие, състав и основна информация.

Научно латинско наименование: (Armoracia rusticana (Lam.) P. Gaerth., В. Mayer et Schreb.)

Синоними: рян, рен.
Семейство: Кръстоцветни – Cruciferae

Кои болести лекува?

Хрянът действа апетитовъзбуждащо, усилва секреторната функция на стомашните жлези, в резултат на което подобрява смилането на мазнините в приетата храна. Установено е в опити с животни, че хрянът намалява нивото на захарта в кръвта. Тези данни се потвърждават и в практиката при болни от захарен диабет. Многогодишни изследвания на наши специалисти показват, че хрянът притежава противомикробно действие, което е със сравнително широк спектър. В народната медицина хрянът се използва като противоревматично средство.

Около 2 чаени лъжички настърган хрян се заливат с 400 мл вряща вода и се оставя да кисне около 1 час.Запарката се прецежда и се пие от 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. Може да се смеси 300 г настърган хрян с 250 г мед, като се взема по 1 чаена лъжичка 3 пъти на ден след ядене.

Използваема част и химичен състав. 

Корените и коренищата на растението, вадени през есента от 2-годишни растения. Срок на годност -1 година.

Обелените коренища са с остър, лютив вкус, богати с витамин С  (76 мг %), алилсинапово масло (126 мг %), фитонциди с бактерицидно действие.

Местонахождение. Родина на билката са Югоизточна Европа и Югоизточна Азия. Засявано растение у нас.

Описание. Многогодишно тревисто растение с мощно развито месесто, разклонено бяло коренище и с разклонено, високо от 40 до 125 см стъбло. Листата са големи, лъскави, тъмнозелени, приосновните – яйцевидни, често перести, наделе-ни, на дълги до 30 см дръжки, горните на къси дръжки или приседнали, елиптични до ланцетни, едро назъбени или цели. Цветовете са дребни, бели, с 4-листна чашка, 4-листно венче и 6 тичинки. Плодът е продълговата шушулка.