Както на краставиците, така и на синия патладжан родината е Индия. В Европа отначало той е бил отглеждан като декоративно растение и едва след откриването на Южна Америка европейците узнали от древните индианци начини за употребата В Европа най-широко разпространение синият патладжан има в две страни: България и Франция. Тук този зеленчук се консервира по различни рецепти.
Патладжаните са бедни на въглеводороди (от 2,5 до 4%), но са богати на полезни минерални соли: калий (226 мг на 100 г), калций, фосфор, манган, магнезий, желязо, пектинови вещества, витамини В6, С, РР и етерични вещества, които му придават горчивия вкус. Патладжани не трябва да консумират хора с остри възпалителни процеси на стомашно-чревния тракт.
Хранителната стойност и ползите за здравето от патладжанът го правят идеален за:
– Поддържането на оптимално здраве
– намаляване на теглото
Не консумирайте прекалено много патладжан ако целите наддаване на тегло.
Фенолните съединения са ценни съставки съдържащи се в патладжанът, но в същото време те имат няколко отрицателни ефекти върху патладжаните. Учените вярват, че фенолните киселини съдържащи се в патладжаните, им придават горчивият вкус и причиняват бързото потъмняване или “покафеняване” на зеленчукът, след като е разрязан. Проведени са и експерименти с промените във вкуса и оцветяването.
Още една от ползите за здравето, свързани с консумирането на патладжан е намаляването на нивата на холестеролът, което подобрява здравето на сърцето. Изглежда, че яденето на патладжан помага за понижаване на нивата на холестерола, което помага на кръвта да тече по-гладко през кръвоносните съдове.
На всичкото отгоре, антиоксидантът насунин, е фактор за премахване на излишното желязо от организма. Твърде много желязо може да ви изложи на риск от сърдечно-съдови заболявания и дори някои видове рак. В същото време, химикалът действа, за предотвратяване увреждането на ставите, като атакува свободните радикали в клетките. В крайна сметка може да се окаже, че са полезни при лечението на ревматоиден артрит.