Тетрахидрогестринон – анаболен стероид.

Той е създаден в лабораторията BALC0 в Бърлингейм, Калифорния. Неговият създател Виктор Конте е доста интересна личност – в миналото скачач на дълъг скок, след това е бас китарист на група­та „Tower of power”.

Това, което почти никой оба­че не знае, е, че тетрахидрогестринонът всъщност е започнал живота си в друга фирма – „Thinker Chemical” в Хангзу, Китай. Сред специ­алистите китайците са известни с това, че пред­лагат суров материал за производството на т. нар. дизайнер (или структурно променени) сте­роиди. 

Тетрахидрогестринонът (ТХГ) е точно от тази група стероиди. Името му подсказва, че се по­лучава от забранения в САЩ, но използван в Европа за лечение на ендометриозис, гестринон – притежаващ антипрогестрогенен и антиестрогенен ефект с известна андрогенна активност, която обаче никога не е била измервана.

Освен че увеличава силата и мощта, намалявайки умо­рата и времето за възстановяване, гестринонът има и лек анаболен (мускулно изграждащ) ефект, т.е. той не е много анаболен. Но с добавка на 4 водородни атома (подобно на норетистерона, превърнат по този начин в норболетон – оттук и „тетра”), и премахване на метилната или хидроксилна група, гестринонът се превръща в мощен стероид – тетрахидрогестринон.

 При сте­роидите на база тестостерон има три основни типа промени – две от тях са налице и при ТХГ. Промяната на гестринона на 17-алфа позиция дава орална активност и за приемът на ТХТ не е необходима задължително инжекция, достатъчно е течността да се поеме под езика, за да навлезе бързо в кръвообращението. Тъй като е дериват на 19-нортестостерона, подобно на нандролона, по същия начин ароматаза в естроген .

По структура ТХТ е близък до тренбулона – стероид използван в САЩ за едър рогат добитък и коне. Както морфинът или амфетамините, тренболонът е контролирана субстанция – има го легално, но по лекарско предписание.

 На базата на пръстени от свърза­ни въглеродни атоми по структура тренболонът е сходен с тестостерона. Тази структура е „чуп­лива” и в тялото се разпада бързо – толкова бързо, че на химиците, създаващи синтетични анаболни стероиди, се налага да добавят други молекули или химични групи по краищата като ацетат, за да забавят разпадането и да дадат на стероида време за действие. 

Откриването на тест, доказващ наличието на ТХГ, би могло да е блестящ сюжет за крими­нален филм. Един от водещите треньори по лека атлетика (името му се пази в тайна) през лятото съобщава в антидопинговата комисия на САЩ, много водещи лекоатлети използват стеро­ид, който не се улавя при допингтест. По-късно същият треньор изпраща и празна ампула, отк­рита в една стая и екип от учени начело с д-р Катлийн се залавя да анализира следите от теч­ност в нея. Оказва се, че с обичайните методи за допингтест – чрез химикали и топлина, тетра­хидрогестринонът се разпада, което го прави не- откриваем при стандартните тестове. 

За да стане тренболонът неуловим, хими­ците заместват новата химична група на стеро­ида, която тестерите не знаят и не са „инструк­тирани” да открият и познаят. Това става чрез ензими и за подготвен химик и добре оборудва­на лаборатория е доста ясно и просто. Но таки­ва промени не винаги работят и са базирани на метода на опитите и грешките. Химичните следи на ТХГ на практика присъстват в пробите, но не може да се открие откъде всъщност идват – т.е. те се виждат, но не може да се докаже, че са от забранена субстанция. Така че твърдението, че ТХГ е напълно неоткриваем, е подвеждащо и заб­луждаващо.

 Въпреки това следи от ТХГ могат да бъдат открити само в рамките на няколко дни – получената субстанция в тялото се разпада бър­зо. Подозренията, че такава проста промяна ще заблуди така удачно допингтеста се оправдаха само в началото, когато никой не подозираше за ТХГ. Тази елементарна промяна е и белег за това, че така намалява потенциалът на стероида за |зграждане на мускули. 

Предполага се, че цикъл с ТХГ ще донесе иста|лускулна маса – за разлика от грубата ма­са при приема на бионабол, тестостерон или анадрол. По този ефект ТХГ е доста по-близо до винстрола или анавара, много удачен в скоростни спортове, кьдето не е жела­телно атлетът да носи и излишна вода, точно както и културистът на сцената няма нужда от нея.

Предполага се и че има по-малко маскюлинизиращ ефект върху жените. На базата на то­ва, че плазменият гестринон има полуживот 27,3 часа, се предполага и че ТХГ има подобен полуживот. Приемът чрез устната кухина вероятно произвежда различен метаболитен профил от венозния – така както морфинът има различни метаболити в зависимост от това дали е приет през устата, или венозно. 

Но… 

Най-големият проблем с ТХГ е, че промяна­та на 17-алфа позиция – както и при други орал­но активни стероиди, е токсична за черния дроб. Изследване на неговия молекулярен братовчед метилтриенолона в Бон, Германия, направо из­плаши учените – той се задържа продължително в черния дроб, без изобщо да се разлага, т.е. той, както може би и тетрахидрогестринонът, са от най-токсичните стероиди за черния дроб.

Много голям при него – както и при всички ди­зайнер стероиди, е и рискът, че за разлика от познатите анаболни стероиди, открити и изпол­звани в медицината за съвсем други цели и ми­нали през хиляди клинични тестове, при него та­кива няма и могат да се появят съвсем непозна­ти досега странични ефекти. Добре е и да знае­те, че тъй като компанията, която е разработила ТХГ, в момента е закрита, вероятността да се на­мери оригинален ТХГ е направо равна на нула.