Лактазна недостатъчност – какво представлява и как се лекува?

За щастие лактазната недостатъчност се лекува сравнително лесно. Лечението не може да стимулира тялото да произвежда по-големи количества от ензима – симптомите обаче могат да бъдат контролирани чрез диета.

Не е необходимо да избягвате напълно лактозата („млечната захар”) – от значение обаче е какво количество и какъв тип млечните продукти приемате. Така например един човек може да има оплаквания след изпиването на една малка чаша мляко. Друг може да изпие цяла чаша, без да се почувства зле, но не може да изпие две чаши. Трети може да понесе сладолед и сирене, но не и други млечни произведения и т.н.

Оптималният диетичен контрол на лактазната недостатъчност зависи от опита и обучението на всеки поотделно – сам да определи какво количество лактоза може да понесе и в какъв вид.

За тези, които не понасят дори и малко лактоза или имат проблеми с ограничаването на храните, които я съдържат, се произвеждат добавки, включващи достатъчно количество от липсващия ензим. Изписват се без рецепта и помагат на хората с такъв дефицит да смилат в максимална степен лактозата в храната. Таблетките се приемат едновременно с млечните продукти. Лактазни ензими съществуват и под формата на сироп.

Прибавянето на няколко капки от него към млечните храни разгражда съдържащата се в тях лактоза. Така продуктът се усвоява пълноценно, без да предизвиква оплаквания от стомашно-чревен дискомфорт.

 Предвид това хора с лактазна недостатъчност могат да очакват подобни проблеми поради необходимостта от ограничаване на млякото и млечните произведения в храната им, така че необходимият калций трябва да се набавя от алтернативни източници – зеленчуци (особено богати на него са броколите, зелето), ядлива с костите риба (например сардини) и др. От таблицата може да се ориентирате за съотношението между калция и лактозата при отделните храни, в това число и при различните млечни произведения.

Киселото мляко е „безопасно” за хора с ензимен дефицит, защото идва предварително „смляно” от бактериите. Млечно-кисели-те бактерии произвеждат липсващия ензим и разграждат по-голямата част от „млечната захар” вместо човека. Според проведени експерименти бактериите, които трансформират прясното мляко в кисело, са два вида – Streptococcus thermophilic и най-вече Lactobacillus bulgaricus. 

Обикновеното кисело мляко има много повече живи бактериални култури в сравнение с плодовите кисели млека. Избягвайте замразеното кисело мляко – ниските температури също понижават активността на бактериите.

Ако през тези две седмици се почувствате по-добре и стомашно-чревните ви оплаквания изчезнат или намалеят значително, може да тествате индивидуалната си толерантност към различните млечни продукти. Изпийте чаша мляко или изяжте малко парче сирене и изчакайте 2-3 дни, за да видите какво ще се случи (това е времето, през което могат да се проявят симптомите на лактазната недостатъчност). Ако се чувствате добре, може да опитате и с по-голямо количество.