Холестерол – видове, третиране, история и основна информация.

Холестеролът спомага за поддържане на телесните клетки и предизвиква отделянето на жлъчни киселини. Тези киселини преработват мазнините в тънкото черво, така че да могат да преминат в кръвния поток. Холестеролът играе важна роля и при производството на полови хормони и следователно е жизненоважен за възпроизводството. 

Както виждате, не природата, а ние грешим. Тя е осигурила система, която произвежда достатъчно холестерол за нормалните изисквания на тялото. А ние претоварваме този фино настроен механизъм с излишния холестерол, който трупаме от прекалено мазната си храна. Млечните продукти и яйцата, твърде многото червено месо и пържени храни /особено от веригите “Фаст фуд”, като хамбургери и чипс например/ – всички те допринасят за увеличаване на приеманото от нас количество наситени мазнини. 

Много хора мислят, че здравословното решение е да се пържи в растителна, вместо в животинска мазнина. И това наистина е така, но не винаги. Еднократното използване на растителната мазнина най-вероятно не е вредно, но употребата й след първия или най-много втория път означава да си търсим неприятности. Когато ненаситената растителна мазнина се нагрее до 190 С” и към нея се добавят току-що нарязаните картофи за пържене, последвалата химическа реакция наподобява много процеса, използван от производителите на твърди наситени мазнини. Водата в картофите се комбинира с олиото при висока температура и започва да насища ненаситената мазнина, с която сме започнали да пържим. С времето и при всяко следващо използване се образуват все повече наситени мазнини. В това можете да се убедите сами, като проследите как олиото започва да става все по-гъсто и по-мътно. 

Така че най-добре е да използваме олиото еднократно и да не купуваме храни тип “фаст фуд”, където не контролираме процеса на тяхното приготовление и съответно олиото би могло да се използва многократно. Забележете също, че не всички видове олио са еднакви. 

Правени са хиляди научни изследвания и клинични опити с цел да се открие връзката между холестерола и заболяванията на коронарните артерии. Огромната част от проучванията доказват, че високите нива на холестерол в кръвта са тясно свързани със сърдечните болести, но има и изследвания, които не откриват нищо общо между тях. Най-разумно е все пак да приемем, че за по-голямата част от жителите на Великобритания с високо ниво на холестерола съществува по-голям риск от сърдечен инфаркт. 

За да бъда обективен и, в известна степен, да играя ролята на защитник на дявола, трябва да разкажа историята на един от моите пациенти. Преди няколко години, когато ръководех клиника, занимаваща се именно със случаите на повишено ниво на холестерол, един колега, специалист по вътрешни болести, ме помоли да видя негов пациент, възрастен мъж, чието ниво на холестерола беше 12,7 – повече от два пъти над нормалното ниво от 6,0. Тъй като човекът беше на осемдесет и четири години, най-вероятно състоянието му не датираше от вчера. 

Пациентът започна да следи много внимателно своята храна, намали в разумни граници приема на мазнини и само след няколко седмици нивото на холестерола му слезе до 6,1. Той живя щастливо още няколко години и причината, от която умря, нямаше нищо общо със сърдечните заболявания. 

Трябва да подчертая, че този човек е едно от щастливите изключения, които се срещат в живота. За повечето хора подобно високо ниво на холестерола би довело до смърт няколко години по-рано. 

Мнозинството хора с увеличен холестерол в кръвта могат да го намалят само като променят храненето си, но има и такива, които не могат, тъй като страдат от състояние, известно като семейна хиперхолестероломия. На прост език това означава, че те са наследили високото ниво на своя холестерол. Един на всеки петстотин души от населението на Великобритания има този проблем и той обикновено излиза наяве, когато потърпевшият спомене пред своя лекар, че неколцина членове от неговото семейство са починали млади внезапно или от сърдечен удар. Рискът от сърдечна криза за тези пациенти е около осем пъти по-висок, отколкото при останалите; изключително важно е да се предприеме веднага нещо по този въпрос. 

Ако мислите, че вие също сте засегнати от подобно наследство, консултирайте се със своя лекар и си направете изследвания на кръвта. На взетата кръв се прави пълен профил на съдържащите се в нея мазнини. Тестът трябва да включва нивата на триглицерида и на двата вида холестерол – HDL и LDL, както и пресмятане на вашия рисков фактор въз основа на съотношение на HDL и LDL. 

В някои аптеки предлагат комплекти за тестване на холестерола при домашни условия, но според мен на него не може да се разчита. Много хора са идвали при мен, след като при подобно изследване са им отчели високо ниво на холестерола. Резултатите, получени в лабораторията на Националната здравна служба, обаче разкриват коренно различна картина. Една от причините за това очевидно различие е несъобразяването на домашните тестове с факта, че съществуват два типа холестерол – HDL, който е добър, и LDL, който действа отрицателно. 

HDL или хай денсити липопротеин* е частица, която циркулира из кръвта и обира излишния холестерол от телесните тъкани, в това число и от коронарните артерии. След това НDL пренася нежелания холестерол в черния дроб, откъдето той ще бъде върнат отново в кръвния поток или изхвърлен. 

Черният дроб е отговорен за производството на холестерол и на другите кръвни мазнини. Когато говорим за нивото на НDL на даден човек, имаме предвид количеството холестерол, отнето от неговите тъкани. Високото ниво на НDL следователно отразява ефикасността на прочистващите му функции. 

Един от моите пациенти отишъл в аптека, където се тестува нивото на холестерола, за да си направи такова изследване. Резултатът бил приемлив – 5,9. Получената в нашата лаборатория цифра бе почти същата. Ние обаче открихме още нещо – неговият “защитен” холестерол НDL беше само 0,65. Това поставяше човека в силно рискова категория и трябваше да се положат големи усилия за неговото намаляване. 

Изследванията ни в Шефийлд показаха, че редовното приемане на чеснови капсули може да увеличи нивото на “защитния” холестерол НDL – нещо, което почти не се постига с много от лекарствата за понижаване нивото на холестерола LDL. 

Преди няколко години един известен лекар в САЩ, доктор Кастели, докладва за следния трагичен случай. Млад трийсетгодишен мъж, очевидно в добра физическа форма, бил намерен мъртъв в леглото си. При направената аутопсия било установено, че коронарните артерии на младия мъж са обложени с атерома – наслоявания от холестерол и от кръвни мазнини – която драматично намалила притока на кръв към сърцето му. А нивото на неговия холестерол било нормално. Поради тази причина доктор Кастели решил да продължи по-нататък изследването си. 

Неговото откритие дава ясно потвърждение за ролята на НDL в заболяванията на коронарните артерии. Нивото на холестерола на мъжа било нормално, но нивото на НDL било толкова ниско, че показвало почти пълната неспособност на организма му да освобождава тъканите от излишния холестерол; в резултат на това артериите му били затлачени и се стигнало до внезапната смърт. Оттогава се проведоха много изследвания, които единодушно доказват, че рискът от сърдечен инфаркт важи за хората с ниско ниво на холестерола НDL. 

LDL или лоу денсити липопротеин* е всъщност частицата, която пренася холестерол. Произвеждана в черния дроб, тя се натоварва с холестерол, пренася го из тялото и го доставя на клетките и тъканите, за да осигури правилното им функциониране 

Мазнините от тънкото черво образуват хиломикрони, за да бъдат пренесени до черния дроб. От хиломикроните черният дроб присъединява холестерола и триглицерида към друга частица, известна като VLDL /вери лоу инденсити липопротеин**/. След това VLDL отдава триглицерида, за да образува IDL /интърмидиът денсити липопротеин***/. А от него се получава LDL, който вече се състои предимно от холестерол. LDL се улавя от клетъчните рецептори и оставя в тях своя холестерол. 

Това е една сложна, чудесна система. По вътрешната обвивка на артериите, както и по другите тъкани, има специални рецепторни участъци за холестерол; те изпращат химически послания към LDL и това му дава възможност да носи необходимите количества. Проблемите възникват, когато се намесим в този фино настроен процес, като консумираме прекалено много храна с наситени животински мазнини. В резултат на това рецепторите в нашите клетки, смазани от приетите количества, не могат да се справят с всичкия произвеждан холестерол. Получава се уплътняване на артериите, което постепенно става все по-дебело, влошава се състоянието на кръвоносните съдове и в крайна сметка може да се стигне до заболяване на коронарните артерии. 

Ако все още не сте напълно убедени в това колко е важно да намалим нивото на холестерола, за да намалим и риска от сърдечна криза, ще цитирам неотдавнашното откритие на група скандинавски учени, че когато холестеролът бива понижен, в случаа с помощта на лекарство, опасността от сърдечен инфаркт намалява драстично, а рискът от хирургическа намеса спада до 37%. Това би трябвало да стимурила всички нас да следим нивото на своя холестерол, да обърнем внимание на храната си и да предприемем нужните действия. 

За това много ще ви помогне, ако се ориентирате за нивото на вашия холестерол. Попитайте вашия лекар дали може да ви бъде направен подобен тест и помолете за т. нар. “пълен липиден профил”. Тестът трябва да се повтаря на всеки две-три години, тъй като е малко вероятно резултатите да се променят за по-кратък период, освен ако не промените значително своята храна. Изключение се прави за хората с наследствено високо ниво на холестерола, които трябва да бъдат редовно наблюдавани от своя лекар. 

През 1977 година присъствах на една конференция в Кеймбридж, посветена на “добрия” холестерол HDL – може би първата на тази тема. Доктор Кастели от САЩ говори за опасността от ниското ниво на HDL. За нещастие тогава той все още не можеше да предложи друго лечение, освен промяна в храната, която, както открих, невинаги даваше особено добри резултати. 

След като се върнах в лабораторията си в Шефийлд, с помощта на колегите, разработих метод за измерване нивото на HDL. Това не бе лесна работа; тя изискваше многомесечни целенасочени усилия. През този период разговарях с Уолтър Бартли, професор по биохимия в Шефийлдския университет, за изследванията си върху луковите растения. Споделих предположението си, че активният, положително действащ елемент в чесъна и лука, е алицинът. Той спокойно обори моите аргументи и изказа мнение, че положителните резултати се дължат по-скоро на серните съединения, тъй като е невъзможно алицинът да остане активен след преминаването му през устата. 

Пробивът стана през 1992 година, когато с моите колеги изследвахме ефекта на чесновите капсули “Кардиомакс” върху много от приетите в болницата пациенти. Някои бяха прекарали сърдечен инфаркт, други страдаха от високо кръвно налягане, а двама бяха диабетици. Съотношението между нивата на HDL и LDL при всички тях бе такова, че ги изправяше пред опасността от по-нататъшни сърдечни проблеми. Тези хора от известно време бяха подложени на диета за понижаване нивото на холестерола и повечето бяха приемали лекарства със същата цел. Резултат от всичко това обаче нямаше – картината от кръвните им тестове си оставаше все така лоша. 

Преди пациентите да започнат да приемат чесновите капсули, всяка седмица в продължение на месец им правехме кръвни проби, за да разполагаме със солидна фактология, с която да можем да сравняваме новите резултати. След като през целия следващ месец всички те приемаха по една капсула дневно, резултатите започнаха да се подобряват. През втория месец на лечението те гълтаха по две капсули дневно и ефектът бе дори още по-добър. През следващия месец увеличихме дозата на три капсули и ползата за пациентите бе невероятна. Нивото на техния LDL се понижи почти с десет процента и като резултат общото ниво влезе в безопасните рамки. Същевременно техният НDL се увеличи значително. Месец след като пациентите спряха да приемат чеснови капсули, резултатите все още не се бяха върнали на нивото отпреди започване на лечението. Сега всички пият по една капсула дневно и през следващите месеци ще продължаваме да отбелязваме всяка промяна. 

Чесънът и другите видове лук бързо се превърнаха в модерна за изследване тема в научните среди; тук ще спомена само едно-две от изследванията. 

Няколко години след като започнах да обръщам внимание на възможността чрез консумацията на различни представители на луковите растения да се въздейства положително върху сърдечните заболявания, д-р Джейн и д-р Вайъс съобщиха за своите изследвания. Те открили почти същите промени, както и аз самият, само че въпросните двама колеги давали на пациентите си не само чесън, а и лук. Друг изследовател, д-р Агусти, давал на петима пациенти чеснов сок и станал свидетел на трийсет процентно намаляване на нивото на “лошия” им холестерол. След като спирели да приемат чесън, били необходими цели два месеца, за да се възвърне предишното му ниво. В Шефийлд направихме абсолютно същите открития. 

Друго изследване проследило нивото на холестерола на три групи хора. Първата група обхващала онези, които през целия си живот се въздържали от употребата на чесън поради религиозни причини. Нивата на холестерол при тях били и най-високи. При втората група те били средно със 17% по-ниски: те ядели само малки количества чесън. Затова пък третата група, която консумирала свободно чесън, се радвала на най-ниските стойности – с 25% по-малки от тези на първата група. 

Петгодишното изследване на Световната здравна организация, включващо десет хиляди човека от три страни, докладва през 1978 година за ефикасността на “Клофибрат” – лекарство за понижаване на холестерола и отражението му върху размерите на смъртността. Заключенията не биха могли да бъдат по-ясни: на всеки 1% снижаване на холестерола рискът от сърдечен инфаркт намалявал с 2%. Холестеролът бил понижен с 12%, а това, според очакванията, трябва да доведе до голямо намаляване на риска. 

В Индия професор Бордия сравнява понижаващия холестерола ефект на “Клофибрат” с този на чесъна и открива, че чесънът е далеч по-ефикасен. В началото на 60-те години аз участвах в изследвания, свързани с “Клофибрат”. Нивото на холестерола на пациентите, които приемаха лекарството, действително спадаше и тогава мнозина от нас решиха, че в неговата употреба се крие отговорът на всичките ни проблеми по този въпрос. За нещастие, няколко години по-късно, се наложи да прекратим употребата на “Клофибрат” заради нежелателните му странични ефекти. Чесънът обаче не поставяше подобни проблеми; приеман в нормални количества, той не само ще ви отърве от високото ниво на холестерола, но и ще ви осигури една чудесна подправка към храната. 

Бордия давал холестерол на зайци, в резултат на което нивото на лошия им холестерол започнало да се увеличава, а на добрия – да спада. И това не изненадало никого – милиони хора правят същото всекидневно, като включват прекалено много наситени мазнини в хранителния си режим. Но когато на животните започнали да дават етеричното чесново масло, резултатите се обърнали в полза на добрия холестерол.