ВИДОВЕ МЕД.

Получава се от нектара на цветните растения, летейки от цвят на цвят, пчелите изсмукват с хоботчетата си от дъното на цветните венчета малки количества нектар. В медовото им стомахче (гушка) нектарът се смесва с ферменти, а след това би­ва отнасян във восъчните килийки на питите. 

Нектарът е сладък ароматичен сок, който цветовете отделят. 

Превръщането на нектара в мед е сложен физически, хими­чески и физиологически процес. След като се върне в кошера с пълна гушка нектар» пчелата-нектаросъбирачка отваря широко порната си челюст и изкарва капчицата нектар на предната част на хоботчето си. Пчелата-приемник със своето хоботче приема нектара и започва да го превръща в мед. Обработката се изра­зява в многократно изваждане на капчицата нектар между уст­ните и връщането й обратно в продължение на около 20 минути. 

За да съберат 1 кг мед, пчелите трябва да обработят 3 кг нек­тар, да изминат 140 000 км път, да посетят най-малко 1 600 000 акациеви, 4 000 000 есперзетови или 6 000 000 детелинови цвет- чета. При добра паша едно пчелно семейство може да събере дневно до 6 кг мед. Когато нектарният мед е събран от цветчетата на един вид растения, той се нарича монофлорен (липов, акациев, детелинов, слънчогледов и т.н.). Мед, получен от нек­тара на повече видове растения, е известен като полифлорен (полски, планински, ливаден). На практика еднороден мед се среща твърде рядко. 

Когато около пчелина няма нектарни източници, пчелите съ­бират маната от листата на растенията и я преработват в ма­нов мед. Маната се отделя по листата на някои растителни ви- дове (дъб, бор, върба, клен и др.), от насекоми (листни выши), живеещи и хранещи се със сокове от техните листа. Те забиват хоботчетата си в зелените листа, сокът навлиза в храносмила­телната им тръба и се смесва с ферментите. 

Мановият мед не е вреден за човека. Поради високото съ­държание на микроелементи в него той е подходящ за болни, страдащи от анемия. 

При недостатъчно количество на нектар в района на пче­лина често пъти във восъчните килийки на питите пчелите вна­сят едновременно или с известна последователност нектар и мана. Този мед притежава от свойствата на двата вида мед (нектарен и манов). Има сладък вкус с намален аромат. 

Представлява пчелен мед с изкуствено подсилени храни­телни, профилактични и лечебни качества. Методът е предло­жен от руския изследовател Н. Йойриш. Пчелата се заставя да превръща в мед изкуствени лекарствени нектари, състоящи се от 60% сироп от нектарен мед плюс лекарство по желание. Ле­карственият нектар се налива в дървени хранилки и се поставя в кошера. За кратък срок пчелите го превръщат в лекарствен мед. По този начин Йойриш е получил 85 различни вида лече­бен мед. Използвал е нектари със стрептоцид, фитин, момина сълза, оварин, спермокрин, цитратнакръв, яйца, мляко, антиби­отици, жен-шен и други. В този вид мед лекарственият продукт запазва качествата си и се приема с удоволствие от болните. 

Макар и рядко, се публикуват съобщения за отровен мед. В България са описани отравяния с мед на хора в района на Странджа (симптоми – гадене, повръщане, тавозамайване), но без смъртен изход. Медът е получаван от нектара на расте­нието рододендрон понтикум (зеленика). 

Пръв е описал масово отравяне с мед древногръцкият ггьл- ководец и писател Ксенофонт в съчинението си “Отстъпление­то на 10 000 гърци”. По време на гръцко-персийската война. 

Обобщавайки, лечебното действие на меда, може да се сис­тематизира в следните по-важни направления: 

– повишаващо имунобиологичните защитни сили на орга­низма; 

| действа: антибактериапно, антипротозойно и антимико- тично (противогьбично); 

– противовъзпалително; 

– хилосенсибилизиращо (антиалергично); 

– кръвообразуващо; 

-отхрачващо; 

-регенеративно (възстановяващо повредените клетки и тъ­кани); 

| кардиотонично (стимулиращо сърцето); 

– болкоуспокояващо; 

-невротонично; 

-тонизиращо (естествен допинг); 

-слабително;