Една от най-ценните съставки в гроздето е глюкозата, която е много полезна за хората, страдащи от заболявания на сърцето. От науката е известно, че за нормалното функциониране на сърцето са необходими 140-150 калории. Същите могат да бъдат набавени само от 200-300 г добре узряло грозде. Гроздовата захар е физиологичен стимулатор на сърцето, спомагащ за подобряване на окислителните процеси и подобрява обмяната на веществата. Затова гроздето е известно като лечител при много сърдечни заболявания. Гроздовата захар улеснява усвояването на кислорода в тъканите и затова тя участва в енергийния баланс на човешкия организъм. Високо е и съдържанието на органични киселини (винена, ябълчена, лимонена и други).
Гроздето се характеризира с много богато съдържание на много полезни за човешкия организъм минерални соли на калция, магнезия, натрия, желязото, алуминия, мангана, сярата, фосфора, медта, йода, брома, цинка, силиция и други. В
Гроздето е богато и на витамини Д, В1, В2, и С. Важно е да се знае, че те се съдържат повече в ципата, отколкото в месото на зърната. Гроздовите зърна трябва да се консумират заедно с ципата и поради това, че тя е отлично средство за изхвърляне на натрупаните отрови в стомаха и червата. Друго ценно качество на гроздето е, че то съдържа пектинови вещества, които също се натрупват в ципата на зърната.
Гроздето съдържа и ферментите инвертаза, протеаза и липаза. Те играят положителна роля върху храносмилането.
а) Лечебен ефект на гроздето върху сърдечносъдовата система. Както бе споменато по-горе, гроздето и гроздовият сок са едновременно отлична храна и отлично лекарство при почти всички видове заболявания на сърдечно-съдовата система и се препоръчва на болни като най-доброто и незаменимо “гориво” за сърцето.
б) Лечение на черния дроб и бъбреците. При заболяване на черния дроб и бъбреците гроздето действа диуретично и по такъв начин пречиства кръвта, бъбреците и пикочните пътища. Наред с това гроздовата захар увеличава защитните сили на чернодробните клетки, а освен това тя има и противоотровно действие. Поради тези си качества на гроздето и гроздовия сок се гледа като на една от най-незаменимите храни и лекарства на човешкия организъм и с право някои ги наричат течни слънчеви лъчи, които възстановяват жизнените сили и здравето на хората.
Под влияние на гроздето се усилва обмяната на веществата и особено на водно-солевата обмяна, а някои соли и органични киселини способстват за повишаване на алкалната реакция в червата.
Друго положително действие на гроздето е, че то не дразни епитела на бъбреците от натрупаните в тях соли на пикочната киселина, болестотворни продукти и отпадналите епителни клетки.
При болни от хроничен нефрит със.сравнително запазена функционална способност на бъбреците се наблюдава намаление на белтъчините в тях.
Поради липса на натриев хлорид в гроздето, то е отлично средство за провеждане на диета с безсолев хранителен режим на бъбречно болни.
в) Укрепване на организма. При редовна консумация на грозде се наблюдава увеличение на хемоглобина в кръвта, на червените кръвни телца, нормализиране дейността на стомашно-чревната система и секреторните функции на стомаха.
г) Заболяване на храносмилателната система. Върху храносмилателната система гроздето действа по различен начин и в зависимост от това кога се приема – преди или след ядене. Когато гроздето се консумира преди хранене (на гладен стомах), то се задържа в него за кратко време и постъпва бързо в дванадесетопръстника, където съдържащите се в него органични киселини по рефлексен път стимулират отделянето на повече сокове от жлъчката и панкреаса, които спомагат за по-бързото смилане на мазнините и белтъчините.
Друго предимство при консумирането на гроздето на празен стомах е, че то действа слабително, докато приемането му след хранене се смесва с храната в стомаха и създава чувството за тежест.
Много американски лекари препоръчват консумирането не само на гроздето, но и на всички плодове и зеленчуци преди ядене на меса и други трудно смилаеми храни, тъй като за смилане на последните са необходими от 6 до 8 часа, а за първите само 1-2 часа. Консумирането на плодове след трудно смилаемите храни създава условия за развитието в стомаха на гни- лостни процеси, които именно създават усещането на тежест и гадене.
Високото съдържание на целулоза (влакнини) от 10 до 20% е своеобразна “метла”, която очиства стомаха от натрупаните в него отрови, а освен това ускорява перисталтиката на червата и изхвърля преработената храна от организма. С това се предотвратява опасността от развитието на рак на стомаха и дебелото черво.
д) Заболявания на дихателната система. Гроздето се смята за едно от най-добрите лекарства както за острите, така и за хроничните белодробни заболявания. Изключително полезно е за туберкулозно болни, за астматици и болни от хронични бронхити. Освен че увеличава защитните сили на организма и че кръвта се алкализира, то очиства дихателните пътища от храчки и секрети.
Кой не трябва да консумира грозде?
За съжаление, от хранителните и лечебни свойства на гроздето не могат да се ползват хора, които имат язва на стомаха и дванадесетопръстника, хронични диарии, свръхчувствителност към гроздето, болните с тежки декомпенсации на сърцето, при напреднала фаза в развитието на туберкулоза и при язвички в устната кухина.
Както бялото, така и червеното грозде, съдържа големи количества елагова киселина – една фенолова киселина, която може да обезвреди канцерогени като бензопирен и други ароматни въглеводороди, свързвайки се с тях по химически път.
Флавоноидите пропъждат и свободните радикали и така пазят клетките от уврежданията, нанасяни от радикалите, и от образуването на тумори.
Хора, които имат проблеми със сърцето, Добре е винаги да имат под ръка стафиди, особено когато работите. Дъвчете ги продължително, мускулите на вашето сърце ще са ви благодарни. Стафидите (сушените гроздови зърна) съдържат много баластни вещества и имат важен принос за доброто функциониране на храносмилането. Можете да им се доверите и да ги използвате като подходящо за вкуса ви лечебно средство. Но все пак не трябва да се прекалява, тъй като те съдържат много въглехидрати и са висококалорични!
Гроздето се отличава с приятен вкус, характерен за типичните десертни сортове.
Всеки сорт има свои специфичен вкус, благодарение на което е много трудно за добрите специалисти да бъдат заблудени по това от кой сорт е даден грозд. Тамянката не може да се сбърка с Перла, Хамбургския Мискет, Червен Мискет, Димят, Чауш, Болгар и т.н.
Десертните сортове в зависимост от структурата на зърната се делят на три основни групи.
– I-ва група – с нежна обвивка и освен това сочни. Към тази група са: Перл, Дьо Ксаба, Шасла доре, Памид и Мискет.
– II-ра група сортове са груби и месести – Болгар, Чауш, Димят и Хамбургски Мискет.
Към 3-та група са ароматичните сортове Червен Мискет, Чауш, Хамбургски Мискет и Перла Дьо Ксоба.