Skip to content
Home » Зеле – лечебно действие, полезност, химичен състав и основна информация.

Зеле – лечебно действие, полезност, химичен състав и основна информация.

От проведените археологически изследвания и от намерената писменост се вижда, че зелето е било известно като ценна храна за хората още по времето на древния Рим. Още тогава са били отглеждани различни видове зеле: главесто, листно, а дори и броколи. Сега в наше време се срещат над 10 различни вида зеле като брюкселско, цветно, колраби и т.н.


Целебните качества на зелето са били известни още в началните години на отглеждането му. Древноримският пълководец и писател Марк Порций Катон Старши в своя трактат “Земеделие” възхвалява зелето по следния начин: “Ако до момента на консумацията на зелето в теб е имало някаква болест, то всичко ще излекува, ще изгони болките от главата и очите и ще те излекува.”

На него древните римляни са гледали освен като храна, още и като лекарство против безсъние, главоболие и за физическо укрепване на организма. Те са препоръчали и в детските храни да има обезателно зеле защото то предпазва децата от болести. Днес народната медицина в много страни го препоръчва при заболяване на черния дроб, авитаминоза, подагра, възпалителни заболявания, захарен диабет, воднянка, язвени заболявания и др.

Сок от зеле спомага за по-бързото заздравяване на рани, язви, повърхностни изгаряния. Листата му се използват при ра-дикулитни, ревматични и подагрени заболявания, а също и като болкоуспокояващи компреси. Лековитите си качества зелето дължи на високото съдържание на полезни химични и биологични съединения.

Състав.
В него има почти всички видове витамини в това число и витамин U (метилметионин), който спомага за по-бързата епителизация на слизестата обвивка на стомаха и по такъв начин възпрепятства развитието на язвените процеси в него. Зелето съдържа голямо количество целулоза, която е отлично средство за подобряване и ускоряване на перисталтиката на червата и “измитането” им от натрупаните в стомашно-чревния тракт токсични вещества. Тартиоровата киселина пък възпрепятства превръщането на въглехидратите в мазнини и така предпазва организма от затлъстяване.
Зелето е отличен резервоар на жизнено важни за човешкия организъм микроелементи като калий, фосфор, манган, магнезий, желязо, органични киселини и фитонциди. То съдържа в достатъчно количество и лесно усвоим калиев йодид, който го прави отлична храна и в същото време лекарство за хора с нарушени функции на щитовидната жлеза.

Друго ценно качество на зелето е, че съдържа малко азотни съединения, което го прави отлична храна за хора с болни бъбреци и диабетици. Поради наличието на мед оказва много благоприятно влияние на болни с разстроена нервна система.

Освен обикновеното бяло или бяло кочанно зеле в много страни се отглежда и цветно зеле. Хранителната стойност на цветното зеле е много по-висока от тази на обикновеното. Над 50% от азотистите вещества в него представляват лесно усвоими белтъчини. Богато е на витамините В1, В2, ВЗ, В6, С, РР, на соли на калций, фосфор, манган, кобалт, йод, на ферментни вещества и съединения, които способстват за регулиране нивото на захарта и холестерина в нормални граници. Цветното зеле е отлична диетична храна и в това отношение то превъзхожда главестото зеле при различни заболявания на човешкия организъм, в т.ч. и диабет.

Към семейство зелеви се отнася и брюкселското зеле. То се характеризира с това, че на 50 см стъбло са разположени от 20 до 50 малки зелчици с големина от орех до яйце. Този вид зеле се смята за един от най-вкусните и най-важни зеленчуци. В него можем да намерим целия спектър от витамини, лесно усвоими белтъчини, ферменти и органични киселини. Съдържанието на витамин С в този вид зеле е около 3 пъти повече отколкото при главестото зеле. Брюкселското зеле е богато и на желязо, калий, магнезий, и др., затова то присъства в менюто на болни след тежки операции. Препоръчва се и на болни с увредена сърдечносъдова система както и при диабет. Особено полезно е, когато се консумира заедно с моркови и други видове зеле.

От семейство зелеви едно от най-полезните като лечебно средство е броколито. Броколи е богато на витамини антиоксиданти и на биоактивни вещества, което го прави значим фактор в борбата срещу свободните радикали. Така този вид зеле е отлична храна, предпазваща от артериосклероза, сърдечен инфаркт, мозъчен удари очно перде. Броколито също така понижава холестерина. Много разтворими баластни вещества правят зелето броколи идеално средство за понижаване на холестерина.

Лечебно действие.
Зелето лекува стомашни язви. Една стара рецепта от народната медицина сега бе потвърдена по научен път: бялото зеле оказва благоприятен ефект върху стомашните язви. Причината е, от една страна, веществото с трудно произносимо име метилметионинсулфоний (произлиза от белтъка метионин), което действа защитно на стомашната лигавица. От друга страна, глюкосинолатите и сулфидите действат антибактериално и така унищожават бактерията Helicobacter pylori – “главният обвиняем” за много стомашни язви.

Суровото зеле спомага за намаляване на мазнините в човешкия организъм. Изследванията, проведени в Китай с 1300 кокошки установили, че китайското зеле лекува едно от най-страшните заболявания през последните години – птичият грип. От лекуваните 1300 кокошки 1100 са били излекувани. Зелето понижава холестерина. Всички сортове зеле са богати на баластни вещества, неразтворими и разтворими, а по този начин могат да свързват химически холестерина и да го изхвърлят от тялото.

Неразтворимите баластни вещества помагат при храносмилателни проблеми чрез увеличаване обема на чревното съдържание.

Суровото зеле съдържа противовъзпалителни и антимикробни вещества. Витамин У е уникален – съдържа се само в зелето. Помага при язви на стомаха и дванадесетопръстника, за зарастване на кости и стимулиране растежа на косата. Зелето е допълнително природно лекарство в комплексното лечение на много заболявания – стомашно-чревни (гастрити, язви, колит, запек, газове, лениви черва, чревни инфекции), захарен диабет, затлъстяване, увеличен кръвен холестерин, атеросклероза, анемии, хиповитаминози, скорбут, заболявания на жлъчката и черния дроб, сърдечна склероза, пясък и камъни в пикочния апарат, хронични заболявания, туберкулоза и др. Може да се включи в седмичните “нехранителни” дни за отслабване. Особено лечебен е сокът, изцеден от прясното зеле. Пие се на глътки, затоплен, 50 мин. преди ядене – 3 пъти дневно по 1/2 ч.ч. На деца се дава по 1-2 с.л. 2 пъти дневно.

Външно зелев сок се прилага при някои кожни проблеми: изгаряния, зачервена кожа, трудно зарастващи рани, акне, себорея, косопад. Сокът от червено зеле или отвара от него – при възпаление на гърлото: ангини, фарингит, ларингит. Пие се при бронхит – топъл, на глътки. А със сока или кашицата от стрити листа се маже окосмената кожа на главата при косопад. Като диетична храна зелето се яде сурово, добре сдъвкано или в напитки и туршии с осоленост 1,5%, за да е лечебно. 
Зелевата чорба се пие при запек и газове. Особено богата на витамини и минерали е прясната мешана салата от ситно нарязано зеле, червени чушки, праз, целина и магданоз, подправена с ябълков оцет (или лимон) и зехтин – истинска аптека на здравето.

Киселото зеле е открито от китайците. То е продукт от ферментацията, причинена от бактериите на млечната киселина, които се нахвърлят на въглехидратите на зелето и ги разлагат на млечна и оцетна киселина. С това зелето се запазва дълго Самите бактерии на млечната киселина имат положително действие на човешкия организъм. Киселото зеле съдържа ценния витамин В12, който обикновено липсва от растителната храна (изключение правят водораслите). Производството му допринася за духовна свежест, настроение, овладяване на стреса. Стимулира нервната система, метаболизма на желязото, строежа на червените кръвни телца, кислородното снабдяване на клетките, клетъчния растеж, подпомага изграждането на костите, преработката на мазнините, активността на мускулите и специално на непрекъснато работещия сърдечен мускул.

Киселото зеле е съкровищница и за витамин В6, без който не е възможна белтъчната преработка. А ниацинът допринася за позитивно настроение, за клетъчната енергия, за общата и за мозъчната обмяна на веществата. Пантотеновата киселина също е желана биологична ценност.

Киселото зеле помага и при храносмилателни проблеми. Суровото кисело зеле лекува възпаления на стомаха и на червата дори и при диарии (даже и при такива, причинени от лечението с антибиотици). Самите млечнокисели бактерии имат противомикробно действие. Те влияят благоприятно на чревната флора в полза на полезните чревни бактерии, а пречат на растежа на болестотворните микроорганизми. Произвеждат продукти на обмяната на веществата, които са отровни за другите бактерии – това е вътрешно бактериална война, при която ние печелим. За да се излекувате от храносмилателните си проблеми, в продължение на 2-3 седмици яжте по 200 г кисело зеле дневно, като дъвчете добре.

Киселото зеле е помощник в борбата с рака. Бактериите на млечната киселина активират имунната система, а по този начин и съпротивата срещу туморите, пречат на чревните ензими да превръщат безопасните преканцерогени в опасни канцерогени. Някои щамове на млечнокиселите бактерии могат да поемат нитрит, така че от него не може да се образува нитрозамин. Киселото зеле предлага особено ефикасна защита срещу рака на дебелото черво. То намалява превръ- и щането на първичните галенови киселини във вторични, се за силни стимулатори на туморите. 

Не трябва да се подценява и съдържанието на минерали, калият има обезводняващ и обезкисляваш ефект. Желязото е с принос в кръвообразуването и в клетъчното дишане. Магнезият е важен за мускулната сила и за сърцето. Цинкът е със съществено значение за съединителните тъкани, за мозъчната дейност и др.  
Зелето има силно изразен терапевтичен ефект:

а)    понижава риска от рак на дебелото черво и на други видове рак;

б)    предпазва и лекува язва на стомаха;

в)    стимулира имунната система;

г)    убива бактериите и вирусите;

д)  благоприятства и ускорява растежа на организма. Консумирането на сурово, готвено или кисело зеле само 1 път седмично намалява вероятността от заболяване на рак на дебелото черво с 66%. А консумирането по-често (3-4 пъти седмично) на зеле увеличава антираковото действие.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *